Като
се има предвид нашата концепция за
сугестията, която се основава на
съзнателното- несъзнателно, свободно,
спонтанно възприемане на информацията чрез
периферни перцепции в един целенасочен,
неманипулативен комуникативен учебен
процес, и която е в противовес на
диктуващата хипнотична и клинична сугестия,
можем да кажем, че резервопедията е система
на обучение, която използува всички
възможности, които нашия тип сугестия би
могъл да предложи.
Нейното
приложение в педагогиката ни доведе до
формулирането на следните седем закона – conditio
sine qua non
– на резервопедията. Те стоят в основата на
всяко резервопедично общуване. Те са така
тясно свързани, че трябва
да бъдат спазвани едновременно във всеки
един момент на учебния процес.
Трябва
да се знае, обаче, че тези условия може да
доведат до скритите резерви на психиката,
само когато преподавателят – резервопед
има висок личен и професионален престиж.
Няма
резервопедия без престиж.
Престижът
може да създаде престиж. Обучението в класа
на един престижен професор създава престиж
и на студента. Обучението в един престижен
университет създава престиж на студента,
което по- късно ще осигури по-висока
ефективност в неговата/ нейната работа.
Резервопедията, създадена в продължение на
много години упорит труд си е извоювала
престиж. Преподавателите, обучени от автора,
получават сертификат и по този начин
споделят и престижа на методиката. Ако
преподавателите не спазват всички
изисквания на резервопедията и в резултат
на това резултатите спаднат, това ще се
отрази и на постепенното спадане на
престижа на всички учители, които
преподават резервопедично.
Поради
важността на този въпрос, той ще бъде
разгледан по- подробно в книгата от
експериментална гледна точка.
Сугестопедията/
Десугестивно обучение/ Р е з е р в о п е д и я
е изградена върху следните седем закона - conditio
sine
qua
non.
Първият
Закон на Резервопедията е :
Любов
Добре
известно е, че нищо хубаво на този свят не е
постигнато без любов. Любовта е и важно
условие за достигане до резервите на
психиката. Любовта създава спокойствие,
доверие и допринася за престижа на
учителя в очите на учещите се и така отваря
пътищата към разкриване на психичните
резерви на
личността. Любовта не може да се изиграе,
тъй като учещите ще го усетят. Но не бива да
се разбира и като някакво сантиментално
настроение, тъй като това отношение
провокира отрицателни реакции. Тя трябва да
се усети като искрена любов към човешкото
същество. Не съветваме никой учител да
започва работа на нивото на резервите без
човеколюбие. Би било по-добре да почака
докато преосмисли общуването в учебния
процес от тази позиция.
В
сугестопедията , любовта на учителя към
учещите може най- добре да се илюстрира чрез
образа на родител, който учи детето си
да кара велосипед, без то да може да каже в
кой момент родителят му го придържа или не.
По
същият начин учещите в сугестопедичния
процес най-често не съзнават кога учителят
им ги подкрепя. Например, по време на всички
етапи от сугестопедичния цикъл в
чуждоезиковото обучение т.е. в етапите на
производство на речта – въведение,
разработки и представяне (етап, в който
учещите се изразяват по- свободно и
творчески), учителят ги води деликатно
като ненатрапливо ги поправя така, че те
дори не си дават сметка, че са поправяни.
Учителят просто произнася правилно
сгрешения израз по такъв нежно сугестивен
начин, че те дори не разбират, че са
допуснали грешка. Грешките никога не се
обсъждат на място и учителя с нищо не дава
да се разбере, че учещия трябва да се старае
повече.
Тази
метафора илюстрира качеството на
психологическата връзка между учител и
учещ, която много напомня на връзката между
майката и детето. Примерът с велосипеда
използван тук се фокусира онази черта на
Любовта, която е свързана с грижовната
подкрепа на учителя, предложена внимателно
на учещите. Грижа, която те с желание
приемат, защото не им е натрапена. Така те се
чувстват сигурни.
Любовта,
заедно с останалите закони, създава
необходимата радостна, искрена и високо
мотивираща концентративна релаксация. Това
състояние се характеризира с умствена
релаксация и ненапрегната концентрация. То
изисква спокойствие, вътрешна увереност и
доверие. При тези условия на положителни
емоции, творческата интелектуална дейност
и глобализирания учебен процес се
отличават с липса на умора. Принципът на
радост и концентративно спокойствие се
прилага чрез система от игри и смях, чрез
нагледните материали, които са не толкова
илюстративни, а стимулиращи по характер,
както и цялостната организация на учебния
процес.
Вторият
Закон на Резервопедията е:
Свобода
Когато
има Любов, има и Свобода. Свободата дава
възможност на учителя да упражни своята
лична преценка и да взима решения, за да
може да приспособи сугестопедичната
система към личните особености на всяка
група. Тя също позволява на учещите да
изберат дали да вземат участие в някои
дейности като например песни, игри и т.н.,
които може да не допадат на тяхното
разположение. Във всеки момент те са
абсолютно свободни да излязат от стаята,
стига да не пречат на работата на групата.
Принципът на свободата е един от основните
елементи, които отличават сугестопедията
от хипнозата. При хипноза, хипнотизираният
не може да избира, да действа свободно,
спонтанно,
да прекъсне процеса, за да направи нещо,
освен ако хипнотизаторът не му е наредил.
Свободата
дава възможност на учещия се да се вслуша
във вътрешния си глас и да избере своя
собствен път към резервите на психиката в
различните моменти на процеса на обучение.
Свободата не се диктува от учителя, тя е
спонтанно чувство у учещия се. Това е
усещане, че те не се
подчиняват на една методика, а са свободни
да се включват с радост като дават израз на
своите личностни черти. Т.е резервоопедията
не е натиск, а напротив, тя отваря вратата
към личностна изява.
Третият
Закон на Резервопедията е:
Убедеността на преподавателя, че нещо
необикновено се случва
Състоянието
на увереност , че нещо необикновено,
различно от обществената сугестивна норма
непременно се случва, води до състояние на
вдъхновение у учителя. Това вътрешно
тържество се отразява във периферните
перцепции на учителя, които се възприемат и
се създават у учещите. Това, което е от
особена важност е, че тази нагласа е
спонтанно създадена от състоянието
преподавателя и учещите се щастливо
резонират, най- често несъзнателно. Така се
създава така наречената десугестивна
връзка на нивото на резервния комплекс.
Майсторството на учителя е в улесняването
на този комуникативен процес на резонанс.
Естествено, известни сугестивни влияния са
неизбежни във всеки комуникативен процес.
При Резервопедията, обаче, дори най-малкият
натиск или настояване от страна на учителя
е пречка в този процес. Той/ тя просто общува
на границата на неизползваните резерви на
мозъка/ ум в съответствие със седемте
закона на Резервопедията. По този начин,
курсистите имат чувството, че те постигат
всичко сами; помощта на учителя е само една
протегната ръка на приятел. Разбира се, това
общуване е въпрос на обучение и практика.
Сега
учещите са способни да усвояват учебния
материал, поне два до три пъти и до пет до
десет пъти по-бързо и по- добре от
резултатите в традиционните методики, с
благоприятен ефект върху здравето и
възпитанието. В бъдеще този ритъм на
усвояване може да се увеличи многократно.
Учителят,
който използува сугестопедия трябва да
бъде добре запознат с резултатите от
другите съвременни методи, за да може да има
правилна преценка. Очакванията на учителя
се отнасят както към неговите/нейните
собствени способности
да активира резервите на учещите, така и към
способностите на курсистите да учат на
резервно ниво. Тези очаквания се усещат от
курсистите чрез периферните перцепции и
подсъзнателните сигнали, които се излъчват
от гласа, изражението на лицето и цялото не
словесно поведение на учителя. Поради
автентичността на тези сигнали и
невъзможността те да бъдат изиграни от
учителя, учещите ги възприемат без
колебание. Това автоматично води до
разкриване на резервите. Това е един
взаимен процес, при който очакванията на
учителя оказват влияние върху очакванията
на учещите, т.е. очакванията създават
очаквания и това става естествено,
спонтанно без какъвто и да е било натиск.
Четвъртият
Закон на Резервопедията е: Многократно
увеличен учебен материал
При
сугестопедията учебният материал, който се
представя на учещите се за единица време
трябва да бъде най-малко 2 до 3 пъти (пъти,
не проценти)
по-голям от обема материал, представен
според съществуващата норма от други
методи. Например, учебният материал в
едномесечен чуждоезиков курс трябва да
бъде поне два пъти повече от един типичен
подобен курс. В същност, такъв курс за
начинаещи ще се състои от 2000 до 2500
лексикални единици, усвоени за 100 учебни
часа без домашна работа, което със
сигурност надвишава установената норма.
Тази пропорция се отнася и за останалите
предмети. Ако традиционната норма се
промени с времето, след няколко години или
поколения, сугестопедичният курс също ще
трябва да се промени заради постоянния
стимул на еволюцията. Като се има предвид,
че голям брой национални и международни
експертни комисии потвърдиха, че
методиката има психопрофилактичен,
психохигиенен и възпитателен ефект, повече
от ясно е, че не бива да позволим учебния
материал да намалее. Ако в рамките на
сугестопедията учебният материал се
придържа към традиционните граници, това
само би фиксирало и засилило обществената
сугестивна норма за ограничените
възможности на човешкото същество. По този
начин еволюцията би се забавила.
Петият
Закон на Резервопедията е :
Цяло
- Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото
Когато
се преподава новият материал по всички
предмети, не бива да има разделение между
елемента и цялото. Елементите не бива да се
преподават и изучават изолирано. Например,
думите, граматиката, не съществуват отделно
от езика, а са част от речта. Всяко цяло е
част от по- голямо цяло и така до безкрай.
От
друга страна, тази концепция се основава на
някои изследвания върху функционирането на
мозъка, според които частите на мозъка
съдържат информация за целия мозък. Можем
да допълним, че според трите основи на
сугестологията, човешкото същество реагира
като цяло и възприема дразнителите в
тяхната комплексност. Това е още едно
доказателство, че елементите не
съществуват отделно, а винаги като част от
цялото. От гледна точка на философията
съществува великата теория, че цялото е в
частта и частта е в цялото. Те са неделими.
Няма изолирани части. Ето защо, при ученето,
елементите трябва да се учат заедно с
цялото. Глобалното дава допълнителни
нюанси на елемента. Атомът отразява
законите на Вселената и Вселената е в атома.
Когато
това условие се спазва в педагогиката,
резултатите са по- добри. Няма опит да се
изолира елемента със сила. Условието цяло-
част, част – цяло, част чрез цяло, където
водещо е цялото е един от факторите, които
допринасят за хармонизиране на учебния
процес. Майсторството на учителя се състои
в решението, което той или тя трябва да
вземе за това кое ще бъде прието като цяло.
Шестият
Закон на Резервопедията е:
Златната Пропорция
Златната
пропорция разкрива законът за хармония във
Вселената, на който всеки сугестопедичен процес трябва да се подчини.
Хармонията създава хармония и преодолява
психичния хаос, често провокиран от традиционната педагогика.
Хармонията е основен фактор в
преподаването и усвояването на такъв голям
учебен материал за кратък период от време.
Връзките между частите и цялото са в златна
пропорция в сугестопедичния процес на
общуване. Способността за учене се
подобрява, когато учебния процес умело
открива правилния баланс между ритми,
интонации, емоционални стимули, т.н.
Седмият
Закон на Резервопедията е: Приложение на
Класическото Изкуство и Естетиката
Класическото
изкуство и естетиката се използват в
сугестопедията като особено ефективни
медиатори на неманипулативната
комуникативна сугестия поради тяхната
способност да излъчват безброй
неспецифични стимули, които подхранват
изобилието от периферни перцепции,
незабелижими за съзнанието.
Сугестопедичното
изкуство създава условия за състояния на
оптимална психорелаксация и хармония,
които помагат да се създаде състояние на
спонтанно повишена възприемчивост и да се
стимулира способността да се разкрият
психичните резерви в приятна атмосфера. То
помага да се достигне до състояние на
вдъхновение и да се отклони вниманието от „болното
място”, където има страх, свързан с ученето.
Класическото изкуство се въвежда чрез
специално подбрани произведения на
класическата музика, песни и арии,
литературни произведения, репродукции на
шедьоври на изобразителното изкуство и т.н.