Сугестопедичен Цикъл На Обучение

Сугестопедичният / резервопедичен цикъл на обучение по чужди езици, например, се състои от четири етапа. Не от три, каквато беше практиката през годините.

1. Въведение ( а не дешифровка, както в предходната фаза на развитие);

2. Концертен Сеанс (активен и пасивен);

3. Разработка;

4. Представяне (това е един напълно нов етап, а не само кратък момент от разработката).

Във всеки един от тях седемте закона на резервопедията се спазват едновременно, неотделимо един от друг при всеки момент на общуването.

Ето едно кратко описание на промените, настъпили в етапите:

1.  При десугестивната педагогика, въведението не е вече граматичен и лексикален анализ на текста, както беше при процеса на дешифриране, нито учителят играе като на сцена. По-скоро сега той/ тя е добрият стар приятел, чието интересно представяне би могло да се промени под въздействието на участието на курсистите в разговора, но преподавателят умело следва лексиката и граматиката, вплетени в неговата/ нейната шеговита история. За да се избегне съзнателния анализ по време на една бавен, „дидактичен” разказ, преподавателят би трябвало да говори сравнително бързо, но той/тя трябва да повтаря често изразите – по един естествен начин, сякаш ги произнася случайно или просто по навик. При въведението на първия урок по английски език, например, преподавателят започва с края на материала, който е отпечатан в учебника и продължава към началото. курсистите биха могли веднага да говорят като имитират изреченията на преподавателя. Той/ тя започва с неговото/нейното име и професия, с търсенето на актьори за своя филм, и т.н. Курсистите биха могли веднага да кажат новите си имена и професии, откъде са, как предпочитат да пътуват, кои езици говорят и т.н. Би било добре ако същата информация се даде в 3 л. ед. ч. като се има в предвид членовете на групата: какво е името на някой от тях, професията, езиците, които говори, откъде идва и т.н. Tези въпроси, както и цялостният психологически подход, значението на този етап и приложението на седемте закона на резервопедията се обсъждат по време на квалификацията на преподавателите.

2.  С цел да се избегне едно евентуално усещане за пасивност по време на активния концертен сеанс – мелодрама- курсистите се подканват да се изправят един или два пъти и да прочетат една или две страници заедно с преподавателя. По този начин те отново участвуват като съавтори в процеса но обучение. По време на онези моменти, в които музиката е особено нежна и мечтателна, преподавателят прекъсва четенето за 2 или 3 минути и позволява на групата спокойно да слушат музикалната творба. Tова се повтаря един или два пъти. 

Пасивният сеанс – рецитал-е по-спокоен и при него не бива да се бърза или да се съкращава учебния материал, с изключение на много редки, специални случаи.

3.  Преподавателят е по- скоро консултант по време на разработките. Той внимателно, незабележимо поправя курсистите според принципа на колелото.

4.  При етапа на представяне на курсистите, всеки един говори без да бъде прекъсван и коригиран. Целта е да се създадат условия за едно спонтанно преминаване от монологична към диалогична реч като останалите курсисти участвуват чрез задаване на въпроси към говорещия на езика, който изучават.

ЗА ДЕЦАТА Е СЪЗДАДЕН ДРУГ МЕТОД - ПРЕВАНТИВНА СУГЕСТОПЕДИЯ.

Децата се нуждаят от специални книжки, песни, периферни перцепции и един подходящ сугестопедичен подход.

Методът за деца се нарича превантивна сугестопедия, защото когато се прилага правилно и продължително време, той предпазва децата от много обществени програмиращи и ограничаващи педагогически влияния, отразява се добре на здравето им и подобрява възпитанието им.