Как
изглежда Сугестопедията /
Десугестивно
Обучение/ Р е з е р в о п е д и я днес?
Д-р
Георги Лозанов
Най
- добрите резултати от сугестопедията не се
дължат на някаква техника (ръководена
релаксация, ръководена фантазия, дихателни
упражнения и др.),
както някои автори се опитаха да представят
неправилно, а на едно цялостно и
задълбочено познание на
психофизиологичните механизми на
резервите на личността.
На
базата на една изключително ползотворна
изследователска дейност, ние достигнахме
до следните заключения относно абсолютно
необходимите знания, които преподавателите
трябва да усвоят в хода на тяхното
методическо обучение:
(Извадки
от предстоящата книга за печат
Сугестопедия-
Резервопедия
Tеория
и практика на освобождаващо –
стимулиращата комуникативна педагогика на
нивото на скритите резерви на човешкия ум)
Сугестология
и Сугестия
Във
всяко общуване, във всяка мисъл, във всяко
чувство, във всяко възприятие и във всяка
умствена дейност съществува един централен,
ясен комплекс от преживявания и много
периферни, обкръжаващи стимули. Когато се
възприема речта, например, съдържанието на
основната мисъл, която носи спецификата на
съобщението попада в центъра на вниманието
и съзнанието, където се подлага на
критически анализ и логическо осмисляне. Но
ние реагираме не само на конкретното
значение на речта, а и на един цял комплекс
от придружаващи и, в някои случаи,
предхождащи или следващи я стимули не-специфични
за тази реч. Броят на тези неспицифични
стимули (най-често те са периферни
перцепции, възприятия) е немислимо голям –
жестове, походка, изражение на лицето,
изражение на очите, дикция, интонация и
множество идеомоторни движения,
незабележими за съзнанието. Периферните
перцепции са подвижни – когато преминават
в съзнанието, те не са вече периферни, а
обикновени, съзнателни перцепции.
Ние
също включваме в сферата на не-специфичните
стимули факторите на околната среда, нивото
на престиж на говорещия, физиологичното и
психологично състояние на очакване на
приемащия както и неговите/нейните
биологични нужди; най-общо казано всичко,
което в този момент е свързано с думите,
които се изговарят и което се излъчва
несъзнателно, волево неконтролируемо. Тези
неспецифични стимули, ако се синхронизират,
могат да играят известна сугестивна роля
като променят силата на думите и като
служат за контрол на тяхната достоверност.
Може да се заключи, че сугестивното е
постоянна и неделима част от всеки
комуникативен процес. В някои случаи то
може да увеличи силата на думите, в други –
да я намали, но то винаги участвува в
интелектуалния и емоционален живот на
човека, който общува.
Сугестологията,
която ние разработваме, е наука за този тип
сугестия, който всъщност освобождава от
негативните психични въздействия. При
тази сугестия информацията се възприема
с очакване, без натиск, контролирана от
хармонично организираните периферни
перцепции.
Периферните
перцепции (т.e.
така наречените слаби сигнали) от всеки вид
са особено важни в този тип комуникация. Подпраговите
периферни перцепции са волево
неконтролируеми. Тези
слаби сигнали се излъчват от обучения,
престижен преподавател и цялостната
организация на учебния процес и се
възприемат подсъзнателно от учещите се (или
пациентите, ако се отнася за психотерапия). Тези периферни перцепции абсолютно
гарантират искреността на връзката или
достъпа до скритите резерви, за
изключително бързо учене (или оздравяване,
в случая на психотерапия). Би било
невъзможно един учител да разкрие резерви в
учебния процес, т.е. учене поне 2 или 3 пъти по-
бързо и по- добре и до 5 до 10 пъти по- бързо и
по- добре, без значителна домашна работа,
без умора и, освен това, с положително
влияние върху здравето на учещите се, и
благоприятен социален климат в групата, ако
той/тя със сигурност не знае, че такива
резерви у учещите се наистина съществуват. Tова
е аксиома, тъй като периферните
перцепции разкриват истината. Така става
ясно, че сугестологията и сугестопедията,
съответно, са една наука, която се
противопоставя на всеки натиск, всякаква
хипноза или манипулативна командна
сугестия.
В
нашата дългогодишна изследователска
дейност за търсене на пътища за хармонична
и синхронизирана организация на приемането
на неспецифичните стимули като
същевременно се уважава личната свобода на
избор на учащия се (или
на пациента), ние достигнахме до развитие на
един нов тип комуникация без команди и
безкритично автоматично подчинение. Ние
постепенно развихме една комуникация,
където проблемите на пациентите можеха да
се обсъждат по един приятелски начин, без да
се прибягва до команди. Като разчитахме
предимно на високия престиж на
преподавателя (или лекаря) без команден тон
или послушно и пасивно поведение от страна
на възприемащия, ние демонстрирахме при
първия ни голям експеримент, че бе възможно
да се запаметят 1000 френски думи и изрази в
един ден. Когато един
високо престижен преподавател с цялостното
си поведение ясно изразява дълбокото си
убеждение, че ще се постигнат високи
резултати, ефектът от неговото/ нейното
преподаване е наистина на нивото на
резервите на ума. Поради липса на
алтернативна терминология ние нарекохме
този вид сугестия за достигане на резервите
на мозъка 'спонтанно
възприета, неманипулативна сугестия'.
Тази неманипулативна сугестия с нейните
отличителни черти, които създават връзка на
ентусиазъм и хармония между учителя и
учещия се (или между лекар и пациент) не би
могла да се възприеме като сугестия в
нейния клиничен смисъл.
При
хипнозата или обикновената клинична
сугестия не бихме могли дори да говорим за
творческо мислене. Дори независимо мислене
не се забелязва при тях. Докато при
резервопедията и спонтанно възприетата,
неманипулативна сугестия, която ние
използуваме, творческото
мислене присъствува навсякъде и е в
основата на процеса. Това е бъдещият тип
на общуване в учебния процес, който трябва
да усвоим.
При
педагогиката на скритите резерви на ума,
тази спонтанно възприемана,
неманипулативна сугестия се подсигурява от
първия закон на резервопедията – Любов.